Съмнение
Аз дълго чаках, дълго се надявах...
Съмнение проникваше във мен.
Прогонвах го и пак отново вярвах –
щастлив ще бъде утрешният ден.
Забрави ли оная зимна вечер,
разстилаща край нас килима бял?
Щастливи бяхме двама в чуден север -
снежинките ми сплитаха воал.
Невеста твоя станах аз. Сияйна
прекрачих прага -радост зазвъня!
В очите ми сълза щастлива блесна - ...