Разрошена, необуздана, боса,
в гнездото на мълчания се блъскам,
разнищвана от хиляди въпроси,
от парещи съмнения разкъсвана.
Рояци спомени в забавен кадър
измъчват недопятата ми песен.
Привикнала съм честичко да падам,
но от тесто кораво съм замесена.
Не казвам "Добър ден" на самотата
и тръните в петите не усещам.
Останах си с копнежите за лято,
с девическите пориви горещи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up