Сън

Jun 27, 2009, 9:06 PM

Poetry » Love

893 0 4

Заспивам безпризорна някъде,

попадайки на смахнат кръстопът,

където някъде е просто бъдеще,

а миналото вече е сънят.

В съня ми няма място за съмнения,

със миналото съм обвързана духовно.

С невидими прашинки от лишения,

преминала през любовта съдбовно.

Но бъдещето, някъде незнайно,

опитва се да преобърне мислите,

прокрадвайки съмнения потайно,

във верността на чувствата ми – чистите.

Please sign in with your account so you can comment and vote.