Сън
Видях краката ти разтворени,
да се белеят във ноща,
а между тях във показна агония
безсрамното желание за вечността.
Ти стенеше със болката и грозотата,
която никога преди не съм видял
и с ярост стискаше ръката
с която съм те галил и желал…
Загубила последен свян,
със поглед канеше очите ми
“Виж там! Виж Там!
Изтекоха водите ми…”
Боли!
Защо?
Виж!
Помогни!”
Търчах по празни коридори
“Докторе!”
“Сестра!”
“Ей, хора!”
но само пустота
Не чувах твоите стенания,
когато грубо бръкнах в раната ти със ръце
Единствените ми старания
-да не ранявам крехкото телце..
да го извадя
да махна ципата добре
и без пощада
да плесна мокрото дупе
да чуя вик
да видя твоята усмивка
и в този миг
отхвърляйки измачкана завивка
се будя.
© Георги Динински All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Усетил си духа на раждането не по-зле от жената, която се е мъчила
-
Много ми хареса как си описал преживяванията в съня си, които все пак могат да станат реалност! Стихотворираният сън все пак е добър!
-
Дайк е описал сън. Сънищата понякога са груби.
Стихът е истински. Брутален, страстен и силен. -
Георги, ами как да ти кажа, може би прекалено пъвично, прекалено грубо описателно, но все пак раждането също е нещо едновременно грозно и красиво, което донякъде важи и за стихотворението ти. Не мога да го оценя еднозначно, нито да коментирам само едната му страна. По скоро ми харесва.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
