Теб, мен, нас... Мечти. Желания. Надежди. Всичко. Но  и нищо.

Ден, седмица, месец. Сънувам. Все един и същи сън.

Себе си сънувам, сякаш бягам, крия се. От всичко и от всички.

Тръгвам и се връщам. И все същото е - сън.

Странен. Необикновен и тъжен....

Събудя ли се - страх.

И все ме питат: „Сън ли е?"

А знам ли? Сякаш е! Но май не е?

Гледам, а не виждам. Сълзи.

Пак като на сън.

И все една и съща песен.

Няма край.

Остави ме! Искам да сънувам!

Там в съня, там е жив!

И той ме гледа. Усмихва се, не насън.

Като ангел... същински ангел.

Виждам те! На небето - пак с усмивка!

Най-голямата звезда!

Завинаги!

Нали?