Сънувах омагьосана гора
с проядени от червеи дървета,
с отчаяно умиращи цветя
и бурени, напомнящи въжета.
Замлъкнал бе на птиците гласа,
дочувах само вик на кукумявки.
Мравуняците, пълни със храна,
напускаха забързаните мравки.
Отдавна вече беше онемял
и изворът край малката поляна.
Потокът, своя вечен сън заспал,
не пръскаше живителна прохлада. ...