Сънувах омагьосана гора
с проядени от червеи дървета,
с отчаяно умиращи цветя
и бурени, напомнящи въжета.
Замлъкнал бе на птиците гласа,
дочувах само вик на кукумявки.
Мравуняците, пълни със храна,
напускаха забързаните мравки.
Отдавна вече беше онемял
и изворът край малката поляна.
Потокът, своя вечен сън заспал,
не пръскаше живителна прохлада. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up