Защо винаги сънувам това място? Толкова е далечно... Само веднъж била съм там, и още стотици пъти насън... Но когато затворя очи... сякаш спомените бледи се превръщат в пъстрокрили пеперуди и направо от завивките ме отнасят високо... Като погледна надолу - заспали улички и къщурки, а уличните лампи скучаят "будуващи"... Луната тешеше една новородена звезда... Горчиво плачеше тя, че на Земята сега е сълза. В очите на човека, който най-много обича... Тогава заваля... Небето страда... Спрях да виждам пътя... Ще позная, че съм стигнала, когато чуя гласа ти на брега... По дългата "мидена" пътека... Не започвай без мен! Като те ожули мидичка няма да има кой да целуне раничката... Не ще чуеш песента на раковината, ако ме няма... А аз не ще се събудя, преди да съм те видяла, нощта би била пропиляна... Само насън мога нашето лято да върна... Липсваш ми...
Винаги съм обичала сънищата...лощото е,когато се събудищ.Важното е те да не ти пречат да се бориш с действителността!Поздравчета за хубавото стихотворение!
Само насън мога нашето лято да върна...
!!!!!
Докосна ме, колко пъте съм се връщала в мислите и сънищата си на едно място, в едно лято...
Пожелавам ти вашето лято не само на сън!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.