Sep 7, 2008, 8:03 PM

Сън 

  Poetry » Love
535 0 6

             С  ъ  н

 

 

Завърнах се. След толкова години

почуках на открехната врата.

Не ме очакваше. И мислеше: "Ще мине

и таз година в самота."

 

Усмихнах се. Очаквах да се радваш.

Ти тежко стана със протегната ръка.

Косите искаше да ми помилваш,

от твоите очи отрони се сълза.

 

Прости ми! Опитвах се да кажа -

за бягството, предателството и страха.

И търсех думите, за да разкажа

как само теб бленувам на света.

 

Прегръщам те. Ти жадно ме целуваш

и потъвам аз във нежността.

Очите си отварям... Пак сънувам!

Пак всичко е останало в съня!

 

Страхувам се отново да заспя,

за да не сънувам любовта!

 

 

© Яна Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??