Сън

Sep 9, 2007, 6:15 PM

Poetry

836 0 5

Сънувах тъжен сън.
Ти беше без лице,
а аз стоях навън
и носех слънцето в ръце.
Видях как почваш да гориш
и исках да извикам, да се скрия,
а ти ме връхлетя като порой
и слънцето удави... И замина.
Луната късно разпиля коси
и аз изчезнах в мрака.
Нощта повдигна тъмните очи
и тръгна тихо своя час да чака.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сън

Want to read more?

Random works