Ти с нежност бяла възраждаш
и в горите ми палиш линяла жарава.
След туй тръгваш...
вятър се в длани не хваща,
с обич не се приковава.
Събуждам се... облян в пот... терзания.
Било е сън, с твоя вкус по моите устни.
Ала реален... нощем диря наказания,
самолинчувам се... тялото ми да напуснеш.
Давих се дълго в немия въздух след теб,
плувах из себе си - смирен, яростен, тъжен.
Изгубих и усета речен, и слух. Бях поет. ...