Във гората, във мъглата,
в тъмнината, в долината
аз намерих тях и те ме
поздравиха с "Хоу-хе-хей".
Хора от мъглата,
хора в тъмнината,
хората от долината,
всички те са хора на гората.
Във гората, във мъглата,
на ръба на тайната скала,
той стои, вцепенен,
и поглежда към ръба.
На ръба на скалата,
над гората, над мъглата
с орлов поглед вижда той
красотата
на долината в тъмнината.
В планината, към гората
сам вълкът поглежда ме и
ме пита с поглед:
ти от хората на тъмните ли си?
Аз му кимам. Казвам "да".
Реших да се преместя,
за да бъда на скалата,
за да гледам долината
и нейната красота.
За да мога да си мисля,
да разглеждам, да обмислям.
Затова реших да отида при хората
във гората, във мъглата,
в тъмнината на долината.
© Станислав Стойчев All rights reserved.