Сън

Feb 17, 2009, 8:48 PM

Poetry » Love

841 0 0

Спомних си за нас случайно
в нощта красива и омайна.
Гледах аз луната и звездите,
а те озариха ми сълзите.
Гледах красотата,
ширеща се в небесата.
Отново върнаха се в ума ми
хилядите ми мечти.
Отново спомних си изминалите дни.
Вратата се затръшна... чух познат глас:
"Скъпа, съжалявам, искам пак да сме ти и аз."
В този миг сърцето ми се преобърна.

Побягнах бързо, но се спрях...

от съня си се събудих пак.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Сън

Свързани произведения

Comments

Random works