***

Сънувах сън. Като реалност беше...

Отново бях дете. Вървях по пясъка,

през локвите прескачах.

Яздех пръчка.

Тогава те видях. Като сияние.

Далечна, недостъпна, уникална...

Като магия беше там, до залеза,

и слънцето се рееше в косите ти...

Усетих, че не дишам.

После шумно

поех си дъх.

И се затичах.

И колкото до тебе приближавах,

разбирах, че си истинска, реална.

На метър спрях. Усетил топъл полъх,

омаях се от твоя аромат.

И бавно се протегнах да те пипна.

Ти беше като приказна картина,

рисувана от майстор самоук.

Но толкова красива!!!

Поех в ръце ръцете ти. И сякаш

преминах през годините за миг.

И бяхме двамата.

И беше днес.

Ти си остана толкова красива.

А аз пораснах.

Ала не съвсем,

защото всеки път, когато си наблизо,

се чувствам като мъничко дете

пред пълните витрини във сладкарница.

И искам да опитам всички пасти

и захарни петлета да облизвам.

А ти да си големият бонбон,

за който да преборя всички други.

Не знам дали е редно,

ала искам.

А ти?