Ще те сънувам ли отново, море,
лъчи в косите ми преплело,
и аз със игрива радост на дете
да галя вълните твои смело?
Ще те сънувам ли – тихо, красиво,
с ухание на нежност и блясък.
А не бурно, ветровито, тъй сиво,
рушащо брегове с гръмовен трясък.
Поспри и върни се пак при мен, море,
тъкано с цветове от дъгата,
със лъчи огрей ти синьото небе,
с твойта нежност целуни тъгата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up