Аз не съм роден за теб
и ти не си за мен, но
не че невъзможно е това
двете наши сенки да бъдат
озарени с чиста светлина,
и с вятъра да полетим
и злото в нас що има,
заедно да победим.
Душите две да слеем,
из небеса на любовта
безгрижно да се смеем.
Да усещам твойта топлина,
да те галя нежно с моята ръка.
И никой от нас да не усеща болката
от лявата страна и бързо
като малка рана да зарасне тя.
Но това е само сън,
една мечта.
Ах, как искам да съм с теб,
дори и след смъртта.
© Дамяна Димитрова All rights reserved.