Пред прозореца отворен безмълвна аз стоя,
вперила в небето поглед - звездите кротичко броя.
Тез хиляди звезди чудни приказки разказват,
от самотата сякаш да ме предпазват.

За миг премигнах и светът се промени,
грозната мъгла за секунда звездите замени.
След още миг и дъждът спокойно заваля,
приказният разказ на звездите спря.

Стаята сякаш започна да се свива,
пъклен страх в душата се разлива.
Мракът зловещо ме зове,
а сънят тихичко подканя ме.

Облак дим погледа ми замъглява,
поредна за нощта цигара паля.
Точката в стената стана ми любима,
скръбта ми сякаш прави по-преодолима.

Дима от устата си изпускам,
уморена на леглото се отпускам.
От тъмнината образ на жена се ражда,
към мен дохожда, но уплаха не поражда.

Обвита в цигарен дим, на омаен ангел ми прилича
и с очи зеленикаво-кафяви сластно ми се врича,
облечена в моя вехт, нещастен страх,
че ще бъде най-сладкият ми грях.

Нежно ме погали, сърцето ми безскрупулно запали...
в гърдите ми започна зверски да боли.
Чувствено ми заговори и портите на ада ми отвори...
бутна ме надолу и чух как здраво ги затвори. 

В бездната пропадам, цяла се разпадам.
Очите си отворих, страха за миг прогоних.
Нейде в ъгъла на стаята позвъняваше будилника,
а цигарата догаряше бавно в пепелника.