Сън
Сънувах пак в ноща
красива борова гора.
И във нея аз и ти,
прегърнати, щастливи и добри.
Такава тишина...
пулсират само нашите сърца!
Събудих се и си пожелах,
наяве да го преживея.
Какво ли не бих дала за това!
За този миг...
За това блаженство...
За тази кратка споделена тишина.
Аз знам! Ще ме посети пак в съня
тази жадувана зелена красота.
Не, не е мираж това...
Това е Любовта!
Онази дето те изгаря
и пак, и пак в съня
дарява те с наслада.
© Веселина Узунова All rights reserved.