Oct 12, 2012, 11:49 AM
Сън
Сънувам все един и същи сън.
Стопанката на къщата я няма.
Не чака вече здравецът отвън
да се завърне любовта голяма.
Заминала си подир сто лета,
без сбогом със мечтите да си вземе.
Днес няма кой с прощаваща ръка
да милва посребряващото време.
Сезоните със плам да развърти.
Да се разшета пъргаво из двора.
Прозорците със грейнали очи
за щастие широко да отвори.
Сънувам все един и същи сън...
Ще мога ли на масата да сложа
на хляба сладката кора, скръбта,
сърцето си и острото на ножа?
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силвия, Ласка благодаря ви!
-
и аз харесах!
Поздрав, Димитрия! -
Хубаво!
-
Е, момчета, благодаря ви, че ме четете!
-
Много хубаво стихотворение!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Ще мога ли на масата да сложа
на хляба сладката кора, скръбта,
сърцето си и острото на ножа?"
Ти нe спираш да мe удивляваш! Силно, мнооого силно стихо, въпрeки чe "смърди" на...
ужасна БОЛКА... и на САМОТА!!!
Пак си за 6-так! Пиша ти го с радост!
(Аз всe ощe сe надявам и чакам "Стихосбирка"-та ти...)
!!!