Dec 7, 2018, 3:36 PM

Сън 

  Poetry » Civilian
529 4 9

Не тълкувайте думите нейни…
Тя е Сила – високо над нас…
Съхранила магия, ще грейне
на върха на вековен Бургас!

 

Побеляла е младата пролет,
но момичето пише слова –
а нощта е поела на полет,
към красивия ред на деня.

 

Младостта е измамено чедо,
то се моли за прошка навън –
но го сриват лицата ни бледи,
пред очите на Вечния Сън.

 

Зад стените на думи големи
тя издигала мисъл омайна…
И конеца на всички проблеми,
завеща ни в едничката: ТАЙНА.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Спомен за Петя Дубарова.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??