Сънувах сън...

Че някой ме обича...

И тичам аз незнайно накъде...

След мене дъжд вали и буря...

Пред мен тъга, а някъде встрани, в далечината нежна светлина гори...

И ето-спрях се! И запътих се натам. А светлината тъй далечна си оставаше...

Забързах крачка. После хукнах... все натам... Ала уви!...

Тя бе в далечината...

Тогава аз, като подгонено сърне, започнах да се лутам и оплетох се... Във клони с безбройни бодли..Ободох се!... И сепнах се!...

...Сънувах сън...

Че някой ме обича.

27/09/2001 Камелия