Върнах се назад. Към Ада. Да те взема.
Чистилището се люлееше в сплетни,
света в момента можех да превзема,
след надписа "Надежда всяка тука остави".
Надеждата си не оставям. Нито тебе.
До тук не ми дотрябваха криле -
те, демоните са във ниското и калното,
след мен като акули дишат. Без хриле.
Дочух те и сред вълчия ти вой
усетих тътена на твоето сърце
Скимтенето ми стихна до ръмжене,
отвързах всичките си бесове. ...