Шумът секва и се превръща в тишина,
колко красива, мелодична ми се струва тя!
И сякаш времето забавя своя ход
по-бавно падат стъпките върху заметения под
Образи се разкривяват и текат,
в нови, по-изящни очертания растат
И вече истината се разпада,
измамна приказка зад нея се подава
И сънища, и блянове я гонят,
да не се завърне реалността молят
Аз разбирам, че вече заспивам
очи зад клепачи неусетно скривам ...