Apr 16, 2006, 2:42 PM

Сън 

  Poetry
867 0 2
Вървях по пролетна, ухаеща пътека,
топло, светло бе навън.
Щастлива, заобиколена от разцъфнали дървета,
но всичко беше само сън.

Красиво бе, природата се смееше,
без ни един изсъхнал пън навън.
Старица една сияеше и пееше...
Но всичко беше само сън.

Той каза, че обича ме такава 
и би обичал ме, каквато и да съм,
винаги, каквото и да става...
Но всичко беше само сън.

Събудих се и беше тъмно,
будилник тракаше със злобен звън.
Слизането от леглото ми се стори стръмно.
Да... било е само сън...

© Мила Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??