thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Dec 16, 2020, 10:53 PM

Сън 

  Poetry » Phylosophy
354 0 1

Дъждът вали навън

и просто е това.

Налегнал ме е сън.

Дали да не заспя?
 

Жена роди дете

и кръсти го Иван.

То вече е момче

и юноша голям.
 

Обича дама той

и знае, че боли

в живота, лют двубой,

останем ли сами.
 

Създаде и деца.

Пораснаха и те.

Гнездото опустя

под синьото небе.
 

Дъждът вали навън.

Събуди ме звукът

и вече няма сън.

Душите ни мълчат.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не ти ли е много рано да сънуваш скучни сънища Заспал си под орех, а не трябва
Random works
: ??:??