Ти дойде от съня ми потаен,
като чайка, самотна жена.
Заслепена от поглед случаен,
преродена от тъмна мъгла.
И понесе ме с вихъра дивен,
над планети и ярки звезди.
Приземихме се в морския свилен,
свят от спомени и от мечти.
И отпихме от виното черно,
ти понесе ме още натам.
През годините може ли верно,
от съня си да бъда пиян? ...