О, дълга нощ... няма ли вече да свършва денят?!
Ела! Отвлечи ме за малко от моята самота!
Искам да заспя...
Защото в съня ти си тук при мен сега.
Ти си вече само мой,
в миг изчезва на страха ужасният вой.
Лекият повей ме понася,
а славеят тъй сладко му приглася.
Ще затворя очи и ще мечтая, че до мен си ти.
Ще заспя и в нощта лунна,
ще милвам лицето, което копнея да целуна.
Но знам, че сладостта ...