Сън ли беше, видение, сянка...
неизтрит от сърцето се връща
и разпява небето в симфония
със безгласното, че ме обича...
Боже мой! Той така ме целува,
сякаш аз съм за него икона,
да крещя искам, че той сънува,
че съм другата - многото грешна...
Вместо крясък, от устните плахо
се изтръгна "Обичам те още",
изсветли хоризонта с позлата
във прегръдка на влюбена птица.