Малка, сияеща красавица, изпълнена със снага,
разтърси сърцето ми с пламък във ръка.
Протегна се към мен и ми прошепна:
Къде си ти, мой малки принце?
Протегнах се и аз и целунах нейното нежно лице.
Красота!
Цветя, сърца, малки ангелчета превзеха моята душа.
Ключът като на приказка беше скрит
и ключарят с черна роза във ръка, с лик страховит,
пронизваше всички превърнали любовта в стар мит.
Но аз не бях от тези хора.
Аз ще опитам тази сладка отрова!!!
Белият ангел протегна към мен ръка,
поведе ме към силна, бяла светлина...
Почакай, забравих сърцето си!
Не, мили мой, не си!
И моето ще остане тук.
Беззащитни сърцата ни ще се опазят един друг.
Тогава теб ще пазя от злата тъмнина,
душичке моя, до края на дните ни, от сега...