Потънала е в нечии обятия,
в съня си диша тя накъсано...
Лицето му не вижда, сляпа е,
от страст... но лентата се къса...
Без милост е поредното му тръгване,
с горчиво сладък вкус за още...
На кой ли този път да се разсърди
за краткостта на нощите...
На утрото, че идва толкоз рано,
във стаята, с едно легло за двамa.