В сън сънувах моето селце
полегнало на завет до Огоста.
Отново бях под родното небе,
при агънцата тръгнали по моста.
В сън за него гóрко плаках,
очите си с реката пак измих.
Приседнах под върбата, чаках
в мен да се роди прощален стих.
Станах тъжен облак и летях
подгонен от сурови ветрове.
Над родната ми стряха спрях...
... безгласен, безутешен все валях. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up