Нещастни сме и бедни до просия.
Изплакахме си черния сценарий.
България сънувах във носия –
мома в прегръдка със Балкана, стария.
През кръста я държеше юначагата,
перчемът му горист се зеленееше,
с червен колан и рози вместо пафти
препасана тя беше и се смееше.
А после колелото на годините
се завъртя с рояк деца-умници.
Пораснаха и вече не излитаха
от своята родина като птици. ...