Сънувах сън... Във него любовта
със болката ми стара се прегърна.
Онази, тъй познатата, в нощта
спомените в истина превърна.
Може би от минал бе живот,
/спомних си обетите що давах/.
В манастир май беше и в монах
влюбих се. Сърцето си оставих.
В килията... далече от света,
/но близка за любов греховна/
там факелно в ръцете му горях
и клех се във очите му, съдбовно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up