Гости насън навестяват ме често,
неочаквани, неосъзнати. 
Рисуват със щрихи по стената на моя живот. 
Връщат ме в спомени, припомнят мечти, 
разпалват отново  копнежи, маркират пътеките мои съдбовни.
Понякога тръгват внезапно, 
без да оставят следи, 
понякога оставят ме, 
сметката за сеанса аз да платя. 
Сутрин ги търся, оглеждам се, 
по стената  почти не остават следи, 
а забравени само  мъгляви петна. 
Спокоен съм, 
пак ще ги видя, 
покана отправил към тях 
за нова картина. 

16.09.2021