СЪНИЩА – МАГИИ ЛУДИ

Ушите ми заглъхнаха от тишина...
Устните се слепиха от "дългословие"...
Очите ослепяха в лепкава тъга...
Сърцето ми изстина в безлюбовие...

Вървя обречена по път безпътен.
Началото се слива със безкрая.
А вятърът все духа ми попътен,
за да ми покаже портите на Рая.

Запънала се на голи, ранени пети,
отстоявам на бури, сняг и лъжи.
А времето в мене камбанно ехти,
стиснало в ръцете си зов и мечти.

Сънища бурни магии луди сноват.
Дантела любовна с очите изплитат.
Ражда се лунен, копнежен стиха.
Душата ми в синьо редовете обличат...

03 12 2015