Смирено балдахина ме покри
с морзовата азбука на пороя.
В нощта говорех с две мухи,
а принца се оплакваше на коня.
Разправяше, че сто години спя,
че вече никак не съм млада,
че пристигнал с меч и със витла,
а аз съм била цялата в помада.
Че никак не харесал моя вид,
че все още се въртял в кошмари.
От приказки изтъркани на вид,
подмамили се множество другари. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up