Сгушена в студена тишина
безмълвно си повтарям, че те искам.
Неутешима хлипа мисълта
за допир, в безнадеждността поискан.
Спиращ дъх. Умора и преструвки.
Кажи ми, как да съм щастлива там,
където дефицит са твоите целувки
и от мрак не виждам път към тях?
Сега нагазвам с разум под ръка
самотната трева на празнотата,
но попаднах във средата на кръга,
побиращ липсите – къде е свободата? ...