Из дом от восък, който се разтапя
от пламъка на всяка малка свещ,
аз бродя. Тъмни стаи и подземия
укриват неизказан мой копнеж.
Сновa из твоя дъх, преплитащ
в едно парченца от искрящ елмаз,
препъвам се в целувки и не питам
къде завършваш ти и почвам аз.
Сред дансинг от начупени стъкла
сълзите ми танцуват валс последен.
В косите ти оплитам се. И без слова
за двама ни постилам къс безвремие. ...