Сънувах, че съм падащо листо,
загубило опората на клоните.
И моето природно естество
променяше се бавно през сезоните.
Бях бебешки зелено като мъх.
После внезапно – пролетно и лудо.
Южнякът буен с младия си дъх
ме вдъхновяваше. С каква почуда
посърнах, изгорях в страстта на юли.
(А може би и малко помъдрях).
През есента, със аромат на дюли,
внезапно златен стана моят смях. ...