Езерото, царството на спомени,
в синя дреха влиза през прозореца...
Ноктите са скрити, и набрани розите,
нищо общо с кухненската проза.
Вълците мълчат, за днеска сити,
ближат следобЯдната умора...
Душат на вълчиците игрите,
точно както е при хората.
Няма и следа от остри ръбове...
Поглед в черно дрехата разсича...
Блесва ослепителния хълбок
и го буди до циничност...