Сънувах, че те има.
Беше истинска и бяла.
Приличаше на закъсняла зима,
но беше хищна като лятна хала.
Откъсваше плътта от душата,
раздираше очите без да спреш.
Пришиваше към сърцето самотата,
но ласките си бе готова да дадеш.
Гореше кожата ми като в Дантевия „ад”
и разумът ми бе оплела в паякова мрежа.
В гърлото крещяха думите от яд,
но аз не исках оковите да срежа. ...