Сънувах те. Вървяхме сред едно поле,
заслушани в тишината и мълчанието,
където кротката усмивка на деня
напомняше смирението на всичко,
дето идваше с есента.
Вървеше ти до мене истинска –
като действителна.
От тялото ти лъхаше ме аромат
на пресен въздух, мирис на треви
и плодове узрели…
Очите ти заливаха ме с мека светлина,
а устните ти бяха с цвят на нар… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up