Сънувах те чрез сянката на вятъра
Сънувах те чрез сянката на вятъра
и разказа на капката, в окото ми стаена,
чрез мекотата на тревата
и вярата, че съм последна.
Сънувах те чрез нощен вик
на птица, от любов ранена.
Откраднах си единствен миг...
да те сънувам.
После ще прогледна.
© Маргарита Йорданова All rights reserved.
Браво! с обич, Маргарита.