Сънувах те, Господи
Сънувах те, Господи. Беше в стаята.
Приличаше много на моя баща.
Тишината притихна в сладка омая.
Леглото ми се превърна в поляна с цветя.
Ти ме гледаше, Господи, с най-добрите очи.
Всички спомени върна ми и ме целуна.
Онемяла бях, Господи, и заплаках дори,
когато дари ме с обич безумна.
Ти остана за дълго, усмихнат доволно.
Разговаряхме тихо без думи, без глас.
Тогава разбрах, че излишна е болката. ...