Колкото и да искам да заспя,
аз пак съм в твоите безмълвни нощи!
Където и да бягам и творя,
сънувам ли те още нощем?
Сънувам ли те и още?
Колко ли ще трябва да сънувам още?
Миглите ти искаш да творя?
Все пак сънувам те отново още.
Мислите ли трябва да избирам,
в безимените нощи?...
Устните ли, пълни с цвят на пролет?...
Изгарят ли ме нощем? ...