Сънувах дом. И ти дойде.
Бе топло, светло и уютно.
Постлахме си вечерното небе
и пожелахме да е късно утрото.
Така бе хубаво, омайно,
пращеше огънят в камината,
миришеше на бор, на тайни,
на сняг посипан от комините.
Но в миг вратата се отвори
и всичко се стопи във мрака.
Дали сънят ще се повтори...
Сънувам будна и те чакам!