Jan 18, 2017, 9:56 AM

Сънувана звезда 

  Poetry » Other
276 2 9

Под сянка на разлистени дървета,

огласяни от птичите гнезда,

сънувам в поднебесните полета,

изпадналата от небе звезда.

 

Лъчите си така изпраща звездни

към моето човешко същество,

че свети във душевните ми бездни

и преобръща мойто естество.

 

И аз – за този свят неромантичен,

с отворени в пространството очи,

излъчвам със вида оптимистичен

повторно отразените лъчи.

 

И става светло, светло на земята,

и над разлистените дървеса.

Изпращам птича песен към нивята

и сътворявам нови чудеса.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??