СЪНУВАНЕ
Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари.
Сърцето ми забравя да пулсира,
а ти мълчиш. Само ме изгаряш.
В теб и мрака влюбено се взира...
Мисълта, че скоро ще просветне
прогони те... В стаята те няма...
Доспивам сам - с надеждата за сетне
в съня със теб отново да сме двама.
А сутринта, в кафето недопито
ще търся с аромата ти прилика...
На бавни глътки аз ще го допивам,
а мисълта при мене ще те вика.
Но чуя ли те пак по GSM-а,
гласа ти щом ухото ми погали,
ще те целуна. Тайно. Ще те взема.
Дали ще разбереш това - едва ли!
Мечтател за любов съм аз, а ето
самата ти това дори не знаеш...
Да... Търся не букет, а свойто цвете-
като го няма също да ухае!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Приказно.
-
"Да... Търся не букет, а свойто цвете-
като го няма също да ухае!"
И ще ухае, защото ще ти е единствено!
Браво!
-
И става все по интересно за мен!!!
Хубав стих....емоционален!! -
Дано цветето на любовта ти никога да не увехне!
-
Във теб и мрака влюбено се взира!Във теб Валентин!!!
-
Напълни ми душата с този стих!!!
Поздрави
-
Романтичен стих, изпълнен с желание и обич!
Браво! -
Браво "мечтателю за любов"- пак си се справил прекрасно!Не бъди скромен, вземи целия букет, като ти го дават, а не само едно цвете!
-
Прекрасен стих!
Много ми хареса!
Поздрави! -
Пристъпвам тихичко на пръсти,
и с нежна обич те завивам,
когато в сребролики нощи
със мисълта за мен заспиваш.
Целувам те със поглед само,
по клепките запалвам ти жарава,
а искам във сърцето ти голямо
да горя за тебе като клада.
Но ето- вече виделее,
зората сочи ми вратата
и пак самотна леденее
до следващата нощ душата...
душата ми, която чака
при теб докрай да се завръща
и разтворена във тишината
с твоята душа да се прегръща.
Поздрав за текста!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
