Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари.
Сърцето ми забравя да пулсира,
а ти мълчиш. Само ме изгаряш.
В теб и мрака влюбено се взира...
Мисълта, че скоро ще просветне
прогони те... В стаята те няма...
Доспивам сам - с надеждата за сетне
в съня със теб отново да сме двама. ...