От някой сън събудена едва,
за някой сън разнежено бленувам.
Издигат ме две облачни крила,
когато всяка мъка съм събула.
Цъфтят у мен прозрачни цветове,
омекнали и леки, и въздушни.
Наистина приличам на дете,
нагазило из росни теменужки.
На малка риба в морската коса
заплела перки с някой жест небрежно.
От своя сън събудена едва,
докосвам следващ с цялата си нежност.