Гипсирано, сърцето ми потръпваше във мрака
на богатата душевна пустота,
а мечтите все летяха,
далеч от родната земя.
Така се движех неразбрано,
мислех, че ще намеря нейде брод,
по който да премина плахо
тъжната страна на тоз живот.
Успях… разперих длани,
сега съм от другата страна,
където няма думи неразбрани
и няма гипсирани сърца. ...