Dec 5, 2011, 3:40 PM

Сънуваният дъжд 

  Poetry » Other
674 0 6

Чу ли снощи онзи вятър,

литнал в сините предели;

бистър хладен дъжд и ведър,

носещ в облаците бели.

 

Може би си спал навярно,

сгушен в меката постеля,

но небето мрачно, черно

с този дъжд ще ни разделя.

 

Аз сънувах пък звездите,

дремещи над урагана

и намерих да се скита

моята душа огряна.

 

Може би съм дъжд бездомен,

търсещ своята пустиня

и като забравен спомен

във албума ще застина.

 

Всеки път дъждът ще идва,

щом земята ожаднява,

но дали ще бъде жива

нашата любов тогава?

 

 

© Златко Тошков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??